Вярваме, че Бог е Създател и Цар на Вселената. Божеството се състои от три личности: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Бог е безсмъртен, всесилен, всезнаещ, непроменим и способен да бъде навсякъде в едно и също време. Той е източникът на живота, на любовта и доброто. Макар че упражнява контрол над цялото творение, Той е същевременно и личен Бог, Който иска да бъде близък Приятел на всеки човек.

    Между трите личности на Бога има съвършено единство. Целите, плановете и решенията им са общи. Макар че Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух са три отделни личности, Те мислят, действат и чувстват като едно цяло. Всъщност Те са един Бог в три лица.

    В Триединството има и съвършено равенство. И трите лица са Бог. Нито едно не е по-малко Божествено от останалите. Отец не е сътворил Сина или Светия Дух - всички те са съществували от вечността и са безначални. Светият Дух не е само Божия сила. Той е част от Божеството.

    Бог е безкрайно търпелив, справедлив и истинен. Но качеството, синоним на Неговото име, е любовта.

Наистина е трудно, но опитайте се да си представите времето, когато не е имало зло, бедствия и грях. Библията ни отвежда назад в това време - преди хиляди години, много далече оттук.

   В безкрайните простори на Космоса е Божият трон - управлението на необятната Вселена. Неизброимо множество ангели - интелигентни, разумни, безгрешни същества, сътворени от Бога - живеят в радостта и любовта на Неговото присъствие. Най-висшият ангел бил Луцифер (Светлоносец).

   В даден момент от вечността, казва Библията, Луцифер започнал да се възгордява от външния си вид и от способностите си. Решил да се издигне на по-висше ниво в небесната йерархия и закопнял да стане равен на самия Исус Христос. Бог Отец му изяснил, че намерението му не може да се осъществи. Луцифер и една трета от небесните ангели, подведени от него, се разбунтували. Не след дълго в небето избухнала истинска война.

   Междувременно в седем буквални дни Бог сътворил земята и първите човешки същества - Адам и неговата жена Ева. Създал ги като свободни личности, по Свой образ като неделимо единство от дух, душа и тяло. Създал за техен дом прекрасна градина, наречена Едем. Предупредил ги, че във Вселената има грях и че трябва да бдят против измамите на Сатана (някогашния Луцифер). Дървото на познанието било поставено в Едемската градина, за да изпита послушанието и любовтта им към техния Създател. Бог ги предупредил да не ядат от плода на това дърво, за да не въведат греха в света и да не умрат.

   За да извърши злото си дело незабелязано, Сатана предпочел да употреби за свой медиум змията - една удобна маска за измамното му намерение. Успял да подведе Ева да повярва, че ще спечели, ако наруши Божията воля. Тя послушала Сатана и яла от забранения плод. Не след дълго Адам я последвал. Те не се доверили на Бога и грехът ги завладял.

   Злото, което отровило небето, заразило и нашия новосъздаден свят. Във великата борба между Христос и Сатана била въвлечена и планетата Земя.

 Когато грехът завладял планетата Земя, Бог не можел повече да общува директно с човешките същества. Грехът отворил пропаст между Твореца и Неговите създания.

   Но Божията любов към хората била толкова голяма, че Той не можел и не искал да се откаже от тях. Бог започнал да общува с човечеството, като подбуждал благочестиви хора да записват Неговите вести. Тези вести предадени от различни писатели и свързани в единно цяло, образуват Книгата, позната на почти цялото човечество. Това е святата Библия.

   Църквата на адвентистите от седмия ден е възникнала в резултат на молитвено изучаване на Библията. Свещеното писание винаги е било основа на нашата вяра.

   Адвентистите вярват, че цялата Библия - и Старият, и Новият завет - са писаното Божие слово, непогрешимо откровение на Божията воля. Макар че Библията е написана от много писатели, нейният Автор е един - Светият Дух.

   За нас единственият авторитет и мерило за вяра и живот е Библията. Централната личност в нея е Исус Христос, а основната тема е Неговата любов, изявена най-пълно чрез смъртта Му на Голготския кръст. Адвентистите се стремят всеки ден да опознават Бога чрез изучаване на тази безценна Книга - Неговото отворено писмо за чвоечеството.

   Цялото човечество сега е въвлечено във великата борба между Христос и Сатана относно характера на Бога, Неговия закон и властта Му над Вселената. Наблюдаван от целия Всемир, нашият свят е арена на тази велика борба. В края й Бог на любовта ще докаже Своята правота.

   Грехът винаги води до смърт – до вечно самоунищожение.

   Бог обаче предварително е направил план в случай, че се появи такъв проблем. Бог Син дойде на земята да понесе възмездието за злото вместо хората. Така човечеството получи нова възможност да живее вечно според първоначалното Божие намерение.

   Исус Христос се пожертва за всички нас на Голготския кръст, заобиколен от полудели от злоба и омраза хора, подбудени от големия враг Сатана. Но след съботната почивка в гробницата Спасителят възкръсна и завинаги разкъса веригите на смъртта.

   Когато приемем с вяра Христовия живот и жертва заради нас, Бог ни оправдава. Това означава, че ни дава опрощение и ни приема така, сякаш никога не сме съгрешавали. Обновява характера и душевността ни и ни дава сила да живеем, както Той е живял.

   Адвентистите вярват, че спасението се постига единствено с Божията благодат чрез вяра в Исус Христос като Спасител на човечеството. Не можем да прибавим нищо повече, за да заслужим или да спечелим спасението – то е дар от Бога.

   Адвентистите вярват, че библейският доклад за сътворението е точен и достоверен – Бог е сътворил света в шест буквални дни и си е починал на седмия. Днес все още се радваме на двата великолепни дара, които Той е дал на човечеството в края на творческата седмица.

   Единият дар е първото бракосъчетание на земята – на Адам и Ева. Дарът на брачните и семейните отношения, даден на човечеството в Едем, е носел и носи голяма радост на хората, които са поканили Бог да бъде Господар на техните домове и семейства.

   Бог е дал и втория Си голям дар – съботата – на нашите прародители на седмия ден от творческата седмица още преди грехът да бе навлязъл в света. В този смисъл съботата има общочовешки характер. Библията казва, че тогава Бог Си е починал – не защото е бил уморен, а защото е отбелязал приключването на творческото Си дело.

   Той е благословил и отделил седмия ден като особен и свят. Самата дума “събота” (евр. “шабат”) означава “почивка”. По-късно в четвъртата от десетте заповеди Бог апелира към последователите Си да помнят съботния ден, за да го спазват свято (Изход 20:8). Освещаването му изразява почитта и уважението ни към Бога като наш Създател. Тя е и скъпоценно средство за получване на небесни благословения чрез особено близко общуване с Него.

   Бог е предвидял съботната почивка като необходимо средство за предодоляването на стреса от неистово забързаното ежедневие на съвременния човек; като начин да върне мисълта ни към добрите начала на вярата, на доброто, на човечността.

   Съботата е покана в този ден да си починем от ежедневните си дела, така както Бог – след Своето творческо дело. Почивайки си в завършеното спасение на Христос, ние сме избавени от опитите да извоюваме спасението си с човешки заслуги. В края на всяка седмица съботата ни напомня, че трябва да се уповаваме на Божието съзидателно и спасително дело.

 Съвременната Христова църква е духовно тяло, състоящо се от всички хора, приели Исус за Спасител и Господ. Макар да съществуват много различни деноминации, адвентистите вярват, че истински Христови последователи могат да се намерят навсякъде.

   Макар като адвентисти да не мислим, че сме по-добри от всички други християни, вярваме, че в изпълнение на библейското пророчество Бог е създал Църквата на адвентистите непосредствено преди Второто пришествие на Христос, за да помогне да бъдат възстановени някои библейски истини, забравени и занемарени от векове.

   Вярваме, че Бог ни е призовал да проповядваме и една специална вест за нашето време пред света и пред другите християни, в резултат на която искрените вярващи от цял свят ще бъдат подготвени да посрещнат Христос при Второто Му пришествие.

 КРЪЩЕНИЕТО е външен символ на дълбока вътрешна промяна. То символизира смъртта и погребението на стария грешен и егоистичен живот. Символизира и възкресението ни за изцяло нов живот на упование в Исус Христос. Според Библията чрез кръщението ние ставаме членове на Христовото тяло (Неговата църква) .

   Адвентистите от седмия ден следват примера на Господ Исус Христос – кръщение чрез пълно потапяне във вода. To е символ на смъртта, погребението и възкресението и губи смисъла си, ако бъде направено чрез поливане или поръсване с вода. Тъй като кръщението е акт на лично решение за приемане на Исус Христос като Спасител, ние не кръщаваме деца, а само зрели хора, които напълно осъзнават важността и духовното значение на своето решение.

   Малко преди Своето разпятие Христос събра учениците Си в Ерусалим и учреди особено възпоменание на жертвената Си смърт . Сподели с тях безквасен хляб като символ на Своето тяло , което скоро щеше да увисне на кръста, и гроздов сок като символ на кръвта Си, която щеше да се пролее. След това им заръча да провеждат този обред и в бъдеще, чак до второто Му пришествие.

   Малко преди първата Господня вечеря Христос учреди и друг духовен обред. Като пример за смирение, служене на ближния и духовно очистване Христос уми нозете на учениците Си и завеща това на всички Свои последователи.

   Адвентистите практикуват така нареченото открито причастие, т.е. могат да участват и християни от други деноминации.

 Бог дава чрез Светия Си Дух специални духовни дарби на всеки истински християнин. Той има намерение всеки член от Неговото духовно тяло (църквата) да изпълнява определени функции чрез тях, така както всяка част от човешкото тяло изпълнява своята специфична роля.

   Според Библията една от дарбите в църквата малко преди Второто идване на Христос ще е дарът на пророчеството. Той включва особена способност публично да се обяснява Свещеното писание, както и способността за предсказване на бъдещи събития и предаването на специални вести от Бога за народа Му.

   Адвентистите от седмия ден вярват, че дарът на пророчеството в неговата пълнота се е изявил в живота и делото на една от основателките на Адвентната църква - Елън Г. Уайт (1827 - 1915). С многобройните си книги, както и чрез публични проповеди, тя е предавала Божиите вести за младата разрастваща се църква.

   Адвентистите в никакъв случай не смятат, че нейните писания могат да заместят Библията или да прибавят нещо към нея, но са убедени, че е имала особено ръководство и вдъхновение от Бога. Известните й по цял свят книги “Пътят към Христа” и “Животът на Исус Христос” са помогнали на хиляди хора да открият Бога в своя живот.

 Библията казва, че когато последваме Исус Христос, ставаме нови създания. Вече не се наслаждаваме на греховността, което светът обича. Преживяваме радикална промяна в мислите, желанията и поведението. Тази промяна обхваща всяка област на живота.

   Адвентистите от седмия ден приемат и прилагат конкретните указания на Библията за стандартите на истинския християнски живот.

   Според библейското учение човешкото тяло е храм на Светия Дух и затова се стремим да избягваме храни, отслабващи и застрашаващи здравето. Ние не употребяваме алкохол, тютюн, наркотици и питиета, съдържащи кофеин. Избягваме консумирането на месо от животни, определени от Библията като нечисти. Дори повечето от нас са възприели вегетарианската диета, тъй като тя спомага в много голяма степен за поддържането на добро здраве. Загрижеността на адвентистите за здравето на хората може да се види в добре развитата система от болници, клиники и санаториуми, в практическите семинари за отказване от тютюнопушенето, в обществените готварски курсове в много страни по света.

   Нашето убеждение е, че е необходимо да се обличаме скромно и прилично и за добрия си външен вид да не разчитаме на бижута и украшения, а на доброто здраве и на приветливата външност.

   Вярваме също, че истинският духовен поврат засяга дори нашите доходи. Убедени сме, че трябва да спазваме библейския принцип и да отделяме една десета част от доходите си за разпространение на евангелието по целия свят.

 Старозаветното светилище, а също и построеният по-късно храм, показвали символично как Бог спасява човека и разрешава проблема с греха. По своята уредба, жертвоприношения и служби то сочело към делото на Христос като Спасител на човечеството.

   В старозаветното светилище свещениците провеждали службите за Израил всеки ден в първото отделение, наречено Светая. Но веднъж в годината, в Деня на умилостивението първосвещеникът влизал във второто отделение - Светая Светих, - като носел кръв от козел, с която символично очиствал светилището от насъбраните грехове. Това символизира очистването, което Исус Христос ще извърши в действителност към края на човешката история.

   Въз основа на библейските пророчества от книгата Даниил гл. 8 и 9 адвентистите вярват, че от 1844 г. Христос вече е влязъл в Светая Светих на небесното светилище с тази цел. Тази дейност продължава и сега и ще приключи непосредствено преди Второто Му пришествие.

 Какво става с човека след смъртта? Има ли задгробен живот или гробът е краят на всичко? Дали когато умрем, отиваме на небето, или в ада? Ще има ли възкресение?

   За щастие Библията дава ясни отговори. Според Божието слово ние, човешките същества, НЕ ПОЛУЧАВАМЕ души - ние СМЕ души! При сътворението Бог вдъхна дара на живота в Адам и той “СТАНА жива душа”. При смъртта дарът (енергията) на живота се връща при Бога, Който го е дал, телата ни се връщат в пръстта, от която в началото е бил създаден човекът.

   Дарът (енергията) на живота, който се връща при Бога след смъртта, не е душа, осъзнаваща какво става около нея. Библията казва, че смъртта е време на забрава и че “мъртвите не знаят нищо”. Изяснява също, че при смъртта не отиваме на небето, нито в пъкъла, а в гроба, където оставаме до деня на възкресението, което ще бъде извършено от Христос.

   Повечето от светските хора и много съвременни християни вярват, че душата е безсмъртна. Библията обаче казва друго. Съвсем ясно е обяснено, че човешките същества са смъртни, а единствено Бог е безсмъртен. На много места в Библията е заявено, че Бог ще даде дара на безсмъртието на всички Свои верни последователи едва при Второто пришествие на Христос. Тогава смъртта ще е победена и, ако сме верни, ще бъдем събудени за вечен живот в деня на възкресението.

   Хора, вярващи в безсмъртието на душата, рискуват да бъдат подведени от сатанинските измами на спиритизма.

  Преди да се възнесе при Своя Отец, Исус Христос обеща, че ще се върне отново на земята и ще вземе Своите верни последователи при Себе Си. Преди това Той бе говорил за няколко важни знамения, които ще посочат близостта на това събитие.

   В Библията се казва, че Господ няма да дойде тайно, а всеки земен жител ще види и ще чуе Неговото идване. Той ще пристигне в слава, придружаван от всички ангели. Ще призове към живот последователите Си, заспали в смъртта. След това праведните, останали живи до деня на пришествието, ще бъдат взети заедно с възкресените, за да бъдат вечно със своя Господ и Спасител.

   Нечестивите мъртви от всички векове ще останат в смъртния си сън и при идването на Христос, а непокаялите се грешници, заварени живи от деня на Пришествието, ще бъдат унищожени от славата на Спасителя, Когото са отхвърлили.

  Библията казва, че 1000 години след Второто Си пришествие Христос отново ще дойде на земята заедно със Своите последователи. Хилядогодишният период е наричан Милениум. През този отрязък от време нашата планета ще бъде пуста и ненаселена и единствените й обитатели ще бъдат Сатана и неговите демони. В края на хилядогодишния период Христос и изкупените от Него ще се върнат на земята.Новият Ерусалим – столицата на Новата земя също ще слезе от небето. Нечестивите от всички векове ще бъдат възкресени, за да видят Христовото завръщане и да получат своето заслужено възмездие “според делата си” – унищожение и вечна смърт. Земята ще бъде очистена с огън от всяка следа на греха. Това е истинският “ад”, за който се говори в Библията.

   След това Бог ще пресътвори земята отново и тази нова планета ще бъде святият дом на изкупените през цялата вечност. Така ще завърши великата борба и ще се възцари вечен мир.

  Първите две глави на Библията разказват за създаването на земята - съвършения дом за хората, който Бог е сътворил в началото. Последните две глави говорят за създаването на един съвършен нов свят за човечеството след Пришествието на Исус Христос, когато на греха е сложен край. Този път Бог пресъздава земята след опостушението, което грехът й е нанесъл. Новата земя ще бъде така реална, както първата.

   От описанието, което Свещеното писание ни дава, разбираме, че за жителите на тази земя Бог е приготвил неща, далеч надхвърлящи най-смелите човешки представи.

   От Божия трон в центъра на Новия Ерусалим - бъдещата столица на Новата земя - изтича "реката на живота" (Откровение 22:1). От двете й страни, подобно на индийската смокиня с многобройни корени, расте "дърво на живот". Неговите плодове съдържат жизнените елементи, от които човешката раса е лишена, откакто Адам и Ева са напуснали Едем - противоотровата срещу остаряване, тленност и немощ. (Откровение 22:2; Битие 3:22).

   На Новата земя обещанието, дадено от Исус, изцяло ще се изпълни: "Тъй щото, където съм Аз, да бъдете и вие" (Йоан 14:3). "Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъдс с тях" (Откровение 21:3). Спасените ще имат привилегията да живеят в присъствието на Отца и Сина. Прославени, променени по образа на Исус, те ще могат да продължат своите взимоотношения със спасените хора, които познават и обичат сега, с ангелите, със светиите от всяко племе, народ и език и със своите семейства... Няма да има вече съсипани личности, разбити семейства и отношения. Всичко ще бъде пълноценно и красиво.

    Чувствата на любов и състрадание, които сам Бог е посял в душата, там ще се проявяват по най-благороден и мил начин. Чистите отношения със святи същества, святият и задружен живот с възвишените ангели и с верните от всички векове ще допринасят за щастието на спасените .

    В новата земя на никого не ще липсва любов или радост. Никой не ще се чувства самотен, без стойност или необичан.

    Вечността предлага и неограничени интелектуални хоризонти. В Новата земя безсмъртни умове ще съзерцават с никога непреставащо възхищение чудесата на творческата сила, тайните на изкупителната любов. Няма да има лукав, жесток неприятел, който да ги изкушава да забравят Бога. Всяка дарба ще бъде развита, способностите ще се увеличават. Постиженията на знанието няма да изморяват ума, нито ще изтощават силите. Ще се провеждат най-големите начинания, ще се осъществяват най-възвишените стремежи, ще се постигат най-висшите амбиции. И все пак постоянно ще възникват все нови и нови височини за изкачване, ще се явяват все нови и нови чудеса за възхищение, нови истини за разбиране, нови стремежи, които да развиват все повече и повече възможностите на ума, душата и тялото. Седмица след седмица спасените ще се събират за съботно поклонение: "И от събота до събота... всяка плът ще се кланя пред Мене, казва Господ" (Исая 66:23).

    Всяко зло ще бъде премахнато. Някои от най-значителните обещания за Новата земя се отнасят за това, което там няма да съществува.

   Бог ще премахне всяка форма на грях - причината за всяко зло. "Смърт не ще има вече, нито жалеене, нито плач, нито болка - първото премина" (Откровение 21:4).

    Гаранция, че Новата земя ще остане "нова", е фактът, че ще бъде невъзможно проникването на "емигранти" от осквернената с грях стара планета. Бог не ще допусне "мръсните, убийците, сексуално неморалните, онези които чародействат, идолопоконниците и всички лъжци" (Откровение 21:8; 22:15).

    На тази стара земя често казваме, че "всичко има край". Най-добрата новина за Новата земя е, че тя не ще има край. Тогава ще се чуе песента : "Царството на този свят стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува до вечни векове" (Откровение 11:15; Даниил 2:44; 7:27)

    Великата борба е свършена. Няма повече грях и грешници. Цялата Вселена е чиста. Необятното творение бие в един пулс на хармония и радост. От Този, Който е сътворил всичко, се излъчва живот, светлина и радост по всички царства на безбрежното пространство. От най-мъничкия атом до най-големия свят - всичко сияе в непомрачена и вечна красота и в съвършена радост заявява: БОГ Е ЛЮБОВ!