Някой е казал, че Писанието е като наковалня, която  е износила много чукове. “Библията е книга, която е била оборвана, унищожавана, поваляна и дискредитирана повече от която и да било друга книга ... От време на време някой се надига и прекатурва тази книга, но това прекатурване е като да преобърнеш солиден гранитен куб. Той е точно толкова огромен от едната страна, колкото и от другата; и когато го обърнеш, той стои изправен, и ако го преобърнеш обратно, той пак е изправен... Защото въпреки че е била дискредитирана толкова много пъти, тази книга все още показва значителни признаци на живот.” Ще устои ли старата Книга? стр. 11, 12.

За разлика от всички останали книги, Библията има уникална претенция, записана в 2 Тимотей 3:16: “Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.” И 2 Петрово 1:21 казва: “Защото никога не е идвало пророчество по човешка воля, а святите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух.” През вековете критиците са атакували библейската претенция за вдъхновение. И все пак вековете и критиците са отминали, а Книгата остава само полирана от техните удари.

Ние вярваме, че Библията е откровение на Бога, в което Той разкрива Себе Си и отношението Си към човека.

"Според историческото християнство Богът-Личност създаде човека по Свой образ и е логично да предположим, че Той ще общува словестно с човека. Защо Бог да не общува по този начин с нас, когато Той създаде човека така - да мисли и да общува с другите чрез думи?"  ("Богът, Който Е", Франсис Шефър)